
Витамин К (Phytonadione)
e мастноразтворим витамин, който се образува с
помощта на бактерия в човешкото тяло
и при животните. Действа като коагулант (има съсирващо
действие), предпазвайки от кръвозагуба при нараняване.
В организма (познат като витамин
K1) спомага за синтезиране на някои протеини, намиращи се в кръвната плазма, бъбреците и костите. Прекаленото използване и предозиране
на Витамин К може да доведе до сериозни проблеми, особено за хора лекуващи
проблеми с кръвосъсирването. Съдържа се в
зелените части на растенията – коприва (Urtica
dioica). Антидот на витамин К
е Витамин Е. Едновременната им
употреба може да доведе до кръвоизливи.
Витамин К е разработен в Америка през 20-те
години на ХХ век.
История
В 1929
г. датският учен Хенрик Дам (на датски: Carl
Peter Henrik Dam) изследвал последствията от недостига на холестерол при пилета,
които са били на лишена от холестерол диета.След няколко седмици пилетата
развили хеморагия – кръвоизливи в подкожната тъкан, мускулите и
други тъкани. Добавянето към диетата на пречистен холестерол не отстранявало
патологичните явление. Оказало се, че положителен резултат давало добавянето в
храната на зърна от житни култури и други растителни продукти. Това означавало,
че заедно с холестерола, от храната били отстранени и вещества, които спомагали
съсирването на кръвта. Тази група вещества получила название „Витамин К“, тъй
като първото съобщение за тях било направено в немско научно списание, и били
наречени Koagulationsvitamin (витамини за коагулация).
В 1939
г. в лабораторията на швейцарския учен Паул Карер за пръв път бил
изолиран от люцерна витамин К,
наречен филохинон.
В същата година американските биохимици Бинкли и Дойзи изолират от загниващо рибно брашно вещество с антихеморагично действие, но с различни свойства от препарата, изолиран от люцерна. Това вещество получило наименование витамин К2, за разлика от веществото, изолирано от люцерна, наречено витамин К1.
В 1943 година Дам и Дойзи получават Нобелова
награда за откриването и установяването на химическата структура и свойствата
на витамин K.
Физиологична роля
Витамин К е от съществено значение за образуването на
кръвосъсирващия химикал протромбин. Той предотвратява вътрешното кървене и
намалява менструалното течение. Жизнено важен е за
правилната работа на черния дроб, както и за
усвояването на калция в организма.
Хиповитаминозата е опасна.
Храни, богати на витамин K
Зелените подправки са отличен източник на
витамина – босилек, градински чай, магданоз. В големи количества
се намира в копривата, спанака, листата от цвекло, цикорията. От плодовете
най-много витамин К се намира в кивито. Соята също е източник на витамин К. Витамин К се
съдържа и в плодовете на дряна, боровите връхчета, конопеното семе, листата на
копривата, плодовете на къпината и царевичната
коса (витамин К3). Съдържа се още в билките овчарска торбичка, теснолист живовляк, шипка, тиква и др.